Биенале на българския дизайн 2008

            Всички ние имаме удоволствието да сме свидетели и участници в най-голямото национално събитие в областта на дизайна, не само за 2008 г., но и за целия период на съществуване на българския дизайн. Реализацията на това първо биенале на дизайна в България е плод на усилията на много колеги и много други съпричастни към тази идея.

            Дизайнът е най-разпространената форма на изобразително изкуство, до която имат контакт на практика всички членове на обществото. Много се говори за него и терминът „дизайн” вече е елемент от нашата ежедневна лексика, но в същото време всички , дори и тези, които би трябвало да имат професионално отношение са склонни да неглижират подценяват или просто да не забелязват българския дизайн. Бизнесът в България още не може да разбере, че дизайнът е незаменим инструмент, който може да направи печеливша всяка производствена дейност. Биеналето не е някакъв самоцелен акт. То идва като една естествена крачка след поредица от изложби, които се проведоха в периода 1996 – 2006 г., на всеки две години и съвпада със желанията и амбициите на цялата дизайнерска колегия. Емблематично е неговото мото – „ Изкуството да създаваш качество на живот” Ако се върнем назад и си припомним последните 4 – 5 изложби, можем да открием много закономерности, които говорят за това, че дизайнерите са хора с чувство за хумор, но те притежават и силно изразено чувство за съпричастност към най-актуалните за обществото проблеми / „ Преброяване на дивите зайци”, „Мисъл + чувство”, „Опит за летене”, „Един по-красив свят” бяха изложби, които успяха да се организират след едно обяснимо прекъсване от 8 години, свързано с трудния български посткомунистически преход /.

„ социалистически дизайн” израстват много емблематични и талантливи български дизайнери / доц. Васил Стоянов, Добролюб Пешин, проф. Огнян Шошев, Самуил Попов, Константин Смолянов, Боряна Главлешка, арх. Тодор Младенов и мн. др., които вероятно пропускам, създават облика на българския дизайн/ Още се помнят големите изложби, на които се показват техните дизайн произведения – ОХИ „Дизайн в машиностроенето”,1974 ; ОХИ „ Дизайн в леката промишленост, 1976 г ; ОХИ

 „ Дизайн в облеклото”, 1977 г.; ОХИ „ Естетизация на градската среда”, 1978 г.; Изложбата „ Български дизайн „ в Ополе, Полша , 1980 г.,; ОХИ „ Дизайн за детския свят”, 1981 г.;ОХИ „ Декоративно-приложно изкуство и дизайн”, 1984 г. и 1986 г. Публикувани са първите книги и учебници за дизайн на доц. Незабравка Иванова, Владимир Несторов, Делян Топузлиев. Излизат списанията „ Промишлена естетика” и „ Декоративно изкуство” и Бюлетинът на ЦИПЕ. Институтът за промишлена естетика развива широка дейност, концентрирайки творческите усилия на болшинството дизайнери от този период.

            Всичко е свързано с един почти митологичен акт – 65 –то Постановление на Министерския съвет от 26.05.1963 г. „За решаване на проблемите на промишлената естетика”, породило почти лавинообразно създаването на редица институции, които в голямата си част днес вече не съществуват:

-         към Държавния комитет за наука и технически прогрес се организира

Художествено-технически съвет за естетика на промишлените изделия

-         към Държавния комитет по машиностроене се разкрива отдел „ Промишлена

естетика”

-         Към Министерство на машиностроенето се създава Център за промишлена

естетика и художествено проектиране

-         Създават се Центъра за нови стоки и мода и Центъра за опаковки

-         Учредява се награда за постижения в дизайна „Златни ръце”

Краят на този процес беше създаването на отделна специалност „Промишлени

форми” във ВИИИ „Н.Павлович”, към катедра „ Декоративни изкуства”, с ръководител проф. Асен Василев. За организация на новата специалност е гласувано доверие на хонорувания тогава преподавател доц. Васил Стоянов. Учебната програма Васил Стоянов създава въз основа на програмата на БАУХАУС, с която е добре запознат. За учебната 1964/65 г., след конкурсен изпит, на който се явяват 15 кандидати, са приети първите 11 студенти в специалността. Така се поставя началото на академичното образование в България. Конкурсният изпит включвал:

-         рисуване на глава по натура

-         пластичен етюд на класическо гипсово копие

-         изпит по специалност на тема „ Кран за студена вода” – в чертеж и гипсов макет

До днес в ателиетата на НХА са преминали и са получили своето образование по дизайн повече от 500 дизайнери. На практика цифрата е още по-значителна, като се пресметнат завършилите дъщерните специалности на индустриалния дизайн –рекламен дизайн, порцелан и стъкло, дизайн на детската среда, моден дизайн. Ако към тази вече удвоена бройка се прибавят абсолвентите на останалите университети, в които се преподава дизайн / 17 на брой в цялата страна/ и завършилите в чужбина, е вече трудно да се направи точна статистика, но е ясно, че става дума за няколко хиляди професионалисти – дизайнери, които до ден днешен остават незабелязани на родния пазар на труда. За съжаление много от тях се реализират зад граница в чужбина.

      След толкова неоспорими доказателства, мисля, че вече е неоспорим фактът за

съществуването на българския дизайн, но може би неговите корени са още по-стари. В периода ХVІІІ – ХІХ в. наред с Национално освободителното движение и борбата за духовна и църковна самостоятелност протича една друга революция, останала за сега встрани от общественото внимание. Това е научно-техническата революция, свързана с имената на Майстор Манол, Уста Колю Фичето и Майстор Алекси, Д-р Петър Берон, Георги С. Раковски, Даскал Бачо Киро и Матей Преображенски, Добри Желязков – фабрикаджията, Николай Тошкович, Тодор Хаджирадонов и много незнайни българи, запалили искрата на българското Възраждане в епохата на тъмното отоманско робство. След Освобождението, в един изключително кратък период започва да се развива младата българска индустрия. Фабриките от 35 преди Освобождението , само за 10 години, нарастват на повече от 300. По време на правителството на Стамболов се изгражда основната инфраструктура на България – жп линии , шосейна мрежа, фабрики, банки ит.н. В края на ХІХ в. успешно започва своята дейност БИАД

 / Българско инжинерно архитектурно дружество/, което днес е по-известно като чалга дискотека. Още тогава българските проектанти обръщат специално внимание на художественото оформление и външния вид на отделните съоръжения и проекти. От този период започва своята дейност и инж. Владимир Шопов, който е първият стилист на промишлени изделия. Той разработва редица модели на аеродинамични автомобили, публикуване в немско техническо списание, по време, когато този проблем още не е занимавал европейската техническа мисъл. С индустриален дизайн са свързани имената на много известни български художници от първата половина на ХХ в. – Владимир Димитров Майстора, Стефан Баджов, проф. Ал.Поплилов и др. На много малко съвременници е извастен фактът, че българи са учили в първите европейски училища по дизайн – в БАУХАУС – Благовеста Иванова – Шмидт  и  във ВХУТЕМАС -  Александър Жендов. Световно известни са имената на създателя на компютъра Джон Атанасов, на проектантите на самолети Иван Лазаров и Асен Йорданов / проектирал летящите крепости Боинг Б-17 и Боинг - 29/ „бащата” на ксерокса акад. Георги Наджаков, проф. Кръстьо Кръстев, участникът в проектантския екип на АПОЛО – инж. Иван Ночев. Световна популярност има създателя на електронния часовник Петър Петров, Румен Антонов – завършил „Дизайн” в НХА и младите дизайнери Илиан Милинов, Лъчезар Цветанов / изработил говореща дигитална книга/ и създателят на „СИГУЕЙ” Камен Дийн.

      През целия ХХ в. дизайнът е едно от явленията, които са доказателство за

взаимното преливане на българската и европейска култура. Между двете световни войни се водят оживени дискусии за „новата предметност” и критично осмислят модерни европейски стилове. Машините, техниката, футуристичните явления и проекти стават предмет и на българския художествен живот.

 Днес, наред с радикалните политически промени протичат и радикални

изменения в българския дизайн. Една от най-характерните особености е пълното оттегляне на държавата като водещ фактор. Процесът е оставен в ръцете на свободната инициатива на такива неправителствени организации и институции като нашата.

България винаги е служила като културен мост за Европа със своята културна

идентичност. И днес когато сме пълноправен член на Европейския съюз, със още по-голямо самочувствие имаме основание да приемем предизвикателствата на новото време. Първото биенале на българския дизайн се организира точно в актуалния момент, за да покаже на светло възможностите на българските дизайнери.

                                                                      Димитър Добревски

                                                                      Секретар на секция „Дизайн”, СБХ

                                                                      Член на организационния екип на ББД