Биенале на българския дизайн 2008

Първите две десетилетия от създаването, развитието и общественото признание на българския дизайн са свързани с името на неговия основоположник Васил Стоянов. Той е и един от първите показали дизайн проекти и макети на ОХИ-1964 „Приложни изкуства” пред българската общественост. Васил Стоянов е от малцината художници, стигнали шестдесетте години до идеята за достигане на нови хоризонти на художественото проектиране за българската индустрия.
Роден през 1926 год. в гр. Казанлък, възпитаник на Художествената академия, Васил Стоянов работи още през първите години от самостоятелното си творчество в областта на оформление на книгата, плаката, пространственото оформление и рекламата – жанрове, тясно свързани с развитието на изкуство за широки обществени кръгове, изискващо промишлено реализиране. По-късно Васил Стоянов става главен специалист по дизайн в Държавния комитет за наука и технически прогрес и участва в създаването на държавната система за промишлен дизайн. Задълбочено изучава опита на световния дизайн и отделя специално внимание на прогресивните традиции на основополагащите дизайнерски школи БАУХАУЗ и ВХУТЕМАС-ВХУТЕИН, като свързва познанията с реалните нужди и възможности на нашето промишлено производство.

 

Този опит му помага да организира през 1963 год. програмата на първата висша школа по дизайн - (Катедра по промишлени форми), във Висшия институт по изобразителни изкуства „Николай Павлович” (НХА), където преподава като доцент по дизайн до края на живота си. 

 Едновременно с това разработва научни трудове по методика на дизайна и художествени проекти за промишлени изделия, пространствено оформление на търговски обекти, изложби и музеи, създава системи за визуална комуникация. Той поставя основите на българската художествена критика в областта на дизайна. Надарен с изключителна памет и неугасима любознателност, Васил Стоянов притежава едновременно трудно сдържаната емоционална потребност да сподели наученото, да общува, да живее с хората. Още се помнят неговите ярки и съдържателни статии и изказвания пред масмедиите. Много са студентите докоснали се за пръв път до магията на дизайна благодарение на неговите незабравими лекции.
Мнозина могат да свидетелстват как неговите инициативи за разгръщането на дизайна у нас, започнали от масите на „Бамбука”, преминаха през секционни и общосъюзни събрания, през ателиета, редакции, министерски кабинети, за да се превърнат в учебни програми, постановления и реално осъществени събития. Една богата творческа продукция, която не може да бъде изложена в галерия, да получи оценка или да бъде осребрена. Но която може би именно затова е оставила трайни следи върху образа на съвременната българска култура.
Израз на творческите и човешки позиции на Васил Стоянов е духовното завещание, което той ни остави. В последните си публични изяви пред обществеността, той споделя: : “Българският дизайн има своя история, мегаистория и митология “.
„Дизайнът е дизайн, когато – е обемно-пространствено или двуизмерно структуриране и организация на неща, които имат свой точно определен функционален, технико-технологически, икономически и обществено обусловен смисъл, с естетически резултат от цялостното им въздействие и винаги йерархически квалифициран културен ефект и затова:
•    Е най-малкото художествена намеса и естетизация на чужди, готови вече пространствени или двуизмерни структури;
•    Е интегриращо начало (и това е негова важна методологическа отлика), с което се цели създаването на качествено нов облик на средата, изграждана от човека и предназначена за същия този човек, като се отчитат всичките негови особености, осъзнати и неосъзнати нужди и изисквания и се възлагат важни функции на тази среда; да моделира процесите и събитията, в това число и поведението на човека, от гледище на социалната дидактика;
•    Е практика и явление, предизвикано от развитието на обществено-производителните сили, на световното разделение на труда и на произтичащото от това международно сътрудничество и коопериране, където нашата страна става все по-забележим партньор и участник; и оттам и несъстоятелността на каквито и да било провинциални категории на мислене в тази област;
•    Е все въпрос, който няма да се реши от гастролиращи артисти, нито от естетствуващи естети, нито в тесноцеховите и синдикални рамки на творческите съюзи, но и въобще няма да се реши, ако някой някъде противостои на кадрите, които тези съюзи обединяват;
•    Е в крайна сметка планова проблематика с различни нива на сложност и съответстваща компетентност, която най-правилно може да бъде формулирана като социална поръчка и изведена до оптимално решение при институтски условия с отворена структура, където се работи на основата на комплексни, разнопрофесионални колективи, с ясно регламентирана интерпрофесионална методика...”
„Дизайнът е като квас, който се слага колкото трябва и само когато го има – хлябът става хляб. Тогава кой може да каже къде в погачата, на именно кое място е този квас и колко е той в проценти?”
„...И последни редове – вместо извод: прилагателното „промишлен”, когато стои пред съществителното дизайн, просто иска да изясни, че става дума за „дизайн в промишлената епоха” или пък за „ дизайн, който се е осъществил при промишлени условия” и тогава прилагателното не трябва  да се ползва за професионално-видово определение, за каквито и да било други изводи и най-малкото за стесняване на границите и полето на професията и дейността „дизайн” само в рамките, определени от многосерийното промишлено производство, защото дизайнът не е количествена категория, а качествена категория.”