Биенале на българския дизайн 2008

Днес, когато изтичат последните месеци на 2007 година, ни делят броени дни, на годишнината от влизането на България в ЕС. С този акт, който е сравним с преминаването от Юлий Цезар и римската войска на реката Рубикон, като че ли бе поставен най-сетне край на трудния, бих казал дори инфарктен посткомунистически преход, на който всички ние бяхме не само свидетели, но и участници. Както беше казал древен китайски мъдрец: „...във времена на преход се живее трудно, но ... интересно.” Моментът ни задължава да се опитаме да направим кратка равносметка.

Продължилият вече 17 години преход засегна несъмнено и българския дизайн, родил се вследствие на сложно съчетание на политически конюнктури и естествени процеси на развитието, протекли преди почти половин век. След 1989 год., успоредно с разпада на българската индустрия, излязла в безсрочен отпуск, протекоха процеси на регрес, засегнали и дизайнерската гилдия. Вече не съществува регулационният орган - „Държавна комисия по дизайн” и пазарът е пълен с незнайно как и от къде пръкнала се продукция, най-често неотговаряща на никакви стандарти, камо ли пък европейски. Дори на изложението – „Произведено в България”, (при проведено лично от мен анкетиране през 2004 год.), се оказа, че само един от изложителите има авторско свидетелство за своята продукция.

Централният институт по промишлена естетика, трансформиран след много мутации в „Център по дизайн”,  зомбиран до тричленка от директор, секретарка и касиер, реално вече не съществува. В същото време, той бе единственият орган, представляващ България в ICSID.

Ликвидирани са или мъждукат основни дизайнерски звена, като НИЕРА, бюрото към „Балканкар” и редица други по-малки дизайн-бюра (като звеното към бившето ДСО ”Младост”, хладилния институт, бюрото за синтез между дизайна и архитектурата и пр.) Вярно е също, че в същото време бяха създадени и много нови дизайн фирми и бюра.

С превръщането на компютъра в едва ли не императивно и основно средство за проектиране, по-старото поколение дизайнери „изпадна извън борда” и освободеното пространство, особено при графичния дизайн, бързо бе заето от самозвани дизайнери, (по-скоро оператори). Стигна се дори до абсурдната ситуация, да се предлага от вестник „24 часа” дизайнерската професия, като алтернативна заетост на безработни, поназнайващи една две компютърни програми. Като че ли научаването на азбуката автоматично те превръща в поет или писател. Тези самодейци не само подбиват цените на пазара, но и компрометират професионалния имидж. За това спомагат и някои недомислия в приетия през 1999 година „Закон за българския дизайн”. По смисъла на този закон не е необходимо никакво образование за да се регистрира дизайн-продукт. Вече сме свидетели на нещастни случаи, дори с деца, при ползване на дизайн-продукти с неизвестен и непрофесионален произход. Крайно време е да се осъществи една идея на НАДР и да се убедят компетентните органи, че превръщането на дизайнерската професия в специално наблюдавана, подобно на лекарите,архитектите и юристите, е само от полза за българското общество и колегите. Това в един по-късен етап може да доведе и до лицензиране на дизайнерската професия.

За съжаление има и не-малко колеги, които се спасяват по системата „спасението на давещите се е работа на самите давещи се “ и пробват сами да затворят цикъла проектиране-производство-търговия. Други, въпреки че са специалисти в проектирането на серийно произведени продукти, са се насочили към областта на уникатите и са се превърнали най-често в прецизни и виртуозни занаятчии – дърводелци, бояджии, железари и т.н. Голям е процентът на работещите към чужди фирми като консултант-продавачи, които реално не проектират.

В същото време, независимо от трудностите, дизайнерите, не намаляват, а се увеличават почти главоломно и по груби сметки достигат вече повече от 2000. Обучават се в НХА, в чужбина, а вече в годините на прехода и в множество други учебни заведения (общо ~17). Проблемът е, че далече не всички дизайнерски „школа” отговарят на критериите за пълноценно дизайнерско образование.

Наред с тези негативни процеси има и не малко положителни успехи. Продължава активната си дейност секция ”Дизайн” при СБХ, макар и с понамалял и поовехтял състав. След почти 10 години „зимен сън” се възстанови традицията на ОХИ/Дизайн и регулярно на две години се организират тематични изложби. Секцията си е поставила амбициозната задача следващата 2008 година да се проведе Първото българско „Биенале на дизайна”. Можем да се похвалим и с организирането на самостоятелни дизайнерски изложби – на колегата Самуил Попов, Юлия Савова и др. За съжаление, възможност масово да участват в изложбите имат основно само студентите. Колегите оцеляват поединично и засега пренебрегват възможностите на едно групово представяне на дизайнерската гилдия пред обществото.

Създаде се и вече успешно работи НАДР, която като съсловна организация представлява интересите на широката маса български дизайнери. За по-малко от 5-6 години са постигнати доста успехи – организират се редовни изложби в рамките на Пловдивския панаир, контактува се с държавните институции, граждански организации и т.н. От доста време НАДР събира банка информация, която ще се презентира в представителен сайт на асоциацията в Интернет. Забавянето на сайта се компенсира от други сдружения на по-млади дизайнери - като “Design-field”, които като на игра, за по-малко от седмица стартираха своя добре работещ сайт за дизайн.

Една от основните форми на сериозна професионална изява за българските дизайнери, в периода на прехода при почти пълна липса на възложители, беше участието на колегите (основно пак студентите) в престижни международни конкурси и изложби. В резултат на това участие бяха получени няколко награди за добър дизайн. Може определено да се твърди, че дори и останалите без призове участници нагледно показаха, че българският дизайн е жизнен и има бъдеще.

Много точен белег за днешното състояние на дизайна беше участието на колегията през последните две-три години в дизайн-форумите проведени в съседни страни. 2005 год. Белград стана за един месец „Световно дизайнерско средище” и събра на биеналето и придружаващата го конференция цвета на световния елит в дизайна от крайдунавските държави. За съжаление на форума успяха да участват само двама чуждестранни студенти (от Сърбия и Македония), учили в НХА. За големия форум „Източно европейски дизайн”, организиран от IDA,се оказа че само българските дизайнери се броят на пръсти, защото условието да се участва с нови прототипи влезли в производство последните пет години, е непосилно за болшинството български дизайнери и има само две – три бюра, като фирма „Спарки”, отговарящи на условията. В проведеното в Любляна биенале BIO – 2006 изпратиха отново работи само двама студенти. Оставям фактите да говорят сами без коментар.

Част от предизвикателствата в развитието на българския дизайн произтичат от обстоятелството, че периодът е преходен не само за нас , но в известна степен и за всички страни. В началото на 21 век мащабни изменения протичат в цял свят. Глобализира се не само индустрията, комуникациите и пазарите, глобализира се мисленето на хората. Транс националните компании от типа на Филипс, Грундиг или Сони вече са обхванали повече от 50% от световното производство, което реално е разпръснато и в най-отдалечените кътчета на планетата (най-вече Китай и югоизточна Азия). В едно по-богато общество физиологическите потребности не се преживяват вече като неотложни. Повечето хора, живеещи в по-богатите страни, притежават всичко необходимо за физиологическото си благосъстояние и сигурност. Пазарът на потребностите отстъпва място на пазара на емоциите. Откритията в областта на електрониката и новите материали позволяват появата на нов дизайн. Все повече специалисти виждат бъдещето обитавано от “интелигентни” машини. Революционни идеи виждаме и при проектирането на интерфейса на автомобилите.

Потребителите са склонни да придават монетарна стойност на своите очаквания и напоследък най-малко значение имат функционалните качества. Това разбира се не е извинение за варварското потребление на все повече блага през последните години. Един обект, който предлага остроумни асоциации или изненади на своите потребители носи моменти на удоволствие извън сферата на своята обичайна употреба.

Друга, съпровождаща тези принципи тенденция, е все по-отчетливата миниатюризация на предметния свят. Започвайки от ниво дизайн, много от фирмите се стремят също да намалят влиянието на продуктите си върху околната среда и да намалят енергоразхода. Грижата за околната среда е една от най-важните цели пред човечеството през 21 век. Това предполага оптимизиране на екологичните ресурси, за да може бъдните поколения да използват пълноценно потенциала си за здраве и щастие.

Могат да се изброят още много други примери, но и тези са достатъчни за да се оформи една обобщаваща тенденция - усилията на много дизайнери са насочени към изграждането на функционален и практичен дизайн, ориентиран към максимално пълно задоволяване на материалните и емоционални потребности на всички хора в обществото, и рационално използване на новите материали и технологии на производство.

Всички тези процеси, както и самото влизане в ЕС, най-вероятно също носят много изменения, независимо от факта, че повечето български фирми вече фактически са на европейския пазар от 1995 година, когато влиза в сила подписаното европейско споразумение за присъединяване. Новото предизвикателство произтича от факта, че всички основни европейски стандарти, вече са станали стандарти и на вътрешния български пазар. Това вече ще донесе много нови изменения. Много от стандартите за безопасност ISO на първо време ще се сторят дори на колегите завишени, защото на практика са непознати, независимо от курсовете проведени през текущите няколко години. Промяната в изискванията ще доведе в много кратък срок до необходимост да се сменят не само много от опаковките, но и да се промени понякога дори и конструктивното изграждане на морфологичната структура на много от дизайн продуктите. Това е особено актуално за електрическите уреди, стоките предназначени за деца и много от елементите на урбанизираната среда.

Постепенно ще заработи на по-бързи обороти и българската индустрия, съживена от вливане на свежи пари. Това ще отвори работа и за дизайнерите. Откриването на нови фирми от европейските ни партньори обаче, не винаги ще носи автоматично работа за българските дизайнери, независимо от доста по ниските цени на тарифите за дизайн услуги, в които много скоро време ще се наложат промени и актуализации. Много фирми просто ще си донесат готов дизайн и даже още по-точно ще оставят по стар обичай на българите „ишлемето”.

Разбира се процеси на адаптация текат отдавна и вече много е направено в тази посока. За това основна роля изиграха някои от пред присъединителните програми и семинари. В областта само на образованието бяха проведени няколко програми („Темпос”, „Сократ І иІІ”, ”Леонардо да Винчи”, проект”Жан Моне”. Непосредствено свързани с дизайна са програмите за интелектуална собственост, “PRAQ”, 6РП, програма „Култура” и др.

Тези усилия трябва да се подкрепят от по-голяма съпричастност и на държавните институции. В България все още не се оценява достатъчно ролята на дизайна и дизайнерите, като едно стратегическо средство и лост повдигащ конкурентността на продуктите на пазара. За сравнение мога да приведа като пример, извадки от доклад на британската асоциация за дизайн от 2000 година, според който повече от15 000 000 000 паунда е делът на дизайн дейностите в британския бюджет, като нарастването на този дял от икономиката, е относително най-бързо. Затова и на дизайна се отделя специално внимание и председател на „Съвета по дизайн” е лорд-канцлерът. Отделен предмет „дизайн” е въведен още в първите класове на основното образование, а висшата степен се радва на особен интерес и привлича студенти от всички континенти. За да се привличат дизайнерите и развиват иновационно е организирана специална награда, която селекционира най добрите дизайн произведения под формата на пътуваща експозиция – „100 % design”. Независимо от нея е учредена специална награда за млади дизайнери.

Подобна селекция се извършва и в други водещи европейски страни: Италия –„100 предмета на италианския дизайн”, Германия – “Red dot”. В Норвегия 2005 година беше специално посветена на дизайна в скандинавските страни и също беше извършена селекция на добър дизайн. Българската награда за добър дизайн „Златни ръце” е узурпирана от асоциацията на хлебарите и пекарите, а на практика няма кой да отдели дори минимални средства за нейното възстановяване. По тези проблеми можем да вземем пример дори от Сърбия, която отделя значителна част от възстановителните фондове, след последните войни, за развитие на дизайна, което позволи всъщност и провеждането на дизайн-форумът в Белград 2005 година. Днес именно това дава кураж на сърбите да се изживяват като основен Балкански център на дизайна и да канят водещи дизайнери като жури.

Моето лично мнение е, че трябва да се помогне на най-живата сфера на българския дизайн – образованието, като се създадат предпоставки, българският бизнес най-после да разбере, че може да бъде конкурентен, само ако се опре на младите дизайнери.

Добър пример в тази насока и форум на който ще се формират основни възгледи е „І ^то Биенале на българския дизайн”, организирано от секция „Дизайн” в СБХ. Събитието се планира да се проведе доста мащабно в края на 2008 год. в залите на ул. Шипка #6. Организаторите се надяват да привлекат водещи български дизайнери, работещи у нас и зад граница, студенти от университетите по изкуствата, както и чужденци работещи на територията на България.  А определено има какво да покажем.